Когато през есента Пламен Русев публикува обява във Facebook с молба за помощ и съдействие да открие откраднатият му чисто нов луксозен автомобил – сметнах идеята за иновативна и креативна. Беше нещо ново, различно, не знам до колко ефективно, но в безсилието си човек е съгласен да опита всичко. Радвам се, че автомобилът беше открит. Разбира се не благодарение на Facebook или поне не беше доказана директна връзка между събитията , но стотици хора из София знаеха номера му и телефонът на Пламен и убедена съм щяха да му позвънят ако забележеха автомобила.
Преди няколко дни във Facebook получих покана за участие в поредната група и инициатива - напоследък “игнорирам” все повече подобни покани, защото започнах да ги възприемам като излишна показност и изчистване на съзнанието без да се предприема нищо. Не мога да разбера как групи от типа “ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ СРЕЩУ РАКА – АНТИМАЛИГНОЦИТ” с 49 820 членуващи (между които и аз) ще го защитят това лекарство и по какъв начин групата във Facebook ще принуди “държавната машина” или когото и да е да патентова лекарство, което може да спаси човешки живот и да го излекува. Съжалявам, че го казвам, но лекарствата не са измислени, за да лекуват – те са “машина” за пари, благодарение на която фармацевтичните компании съществуват и се разрастват.
Поканата за инициативата, в която бях поканена този път беше “Търсим дядо” – до момента в групата във Facebook има приблизително 38 000 членуващи, обявата за загубения дядо е публикувана във Vbox – видяна е над 30 000 пъти и има над 500 коментара!!!!
Човекът е изчезнал на 16.януари, днес е 26.януари – десет дни полицията не може да го открие.
Понякога се замислям дали няма да е по-удачно данъците, които плащаме да отиват по банковата сметка на Facebook и Twitter ако те ще изпълняват задълженията на държавния ни апарат!!!!!!!!!
Българите са ненадминати в прахосването на обществена енергия. Безмислените каузи, които те покрепят във Фейсбуук, само потвърждава, че обществото продължава да е незряло.
Супер мнение и аз те подкрепям
Доста често продуктите на социалните мрежи надминават първоначалния замисъл на своите създатели и техните потребители намират все нови и нови приложения.
По повод на изгубения дядо се замислих дали няма да е добра идея да използвам facebook като средство да открия далечни роднини в чужбина, с които отдавна сме си загубили връзките. Сигурно има и други хора в моето положение и може би точно тази социална мрежа да е в състояние да помогне.
Ако искаш опитай, Майк. После ще се радвам да напишем статия по случая – стига да е успешна стратегията!
Не мога да отрека, че съм от хората, които “членуват” в подобни групи, но твърде често присъeдиняването ми е ставало твърде спонтанно. В последно време аз също гледам да игнорирам подобен род покани. Не смятам, че с членството си (а и не само аз) мога да бъда полезен на хора, болни от неизлечими болести, на организации, които искат да направят това, да направят онова и т.нат. Основната помощ би трябвало да дойде от държавата (нормално) , но както обичам да казвам – докато тя бездейства, проблемите ще се редят, групите в социалните мрежи също …
Най-малкото ми изглежда действително нонормално и неморално полицията да не може да открие един загубен, ПСИХИЧЕСКИ ЗДРАВ мъж повече от 2 седмици и да се налага близките му да го търсят чрез социалните мрежи!!!!
Или държават ада абдикира от децата ни. Последната акция, в която участвах беше “Спасете Анджи” – малко момиченце, което се оказа живее и 2 етажа над нас, се нуждаеше от 200 000 евро за спешна трансплантация на костен мозък. Благодарение на групите във Facebook, различни банери, които бяха поставени по “големи” и известни бизнес-блогове, форуми и изобщо – навсякъде, във всичко най-популярни социални медии, сумата беше събрана за по-малко от месец. 200 000 евро е сигурно единият автомобил на който и да е от гащниците в Парламента, а с тази сума беше спасен човешки живот!!!!!!!! На едно прекрасно, умно и усмихнато дете, което освен, че е бъдещ гласоподавател след 20 години ще им роди още един гласоподавател (поне!!!).
В безумна обстановка живеем. Рядко си позволявам да “дудна”, но понякога не мога да спра възмущението си …….
Така е, изключения винаги има. Вие ни разказхте за случая с вашите съседи. И наистина помощ чрез социалните мрежи и групите в тях може да бъде оказана. Това, което вие сте направили е достойно за уважение.
Но съгласете се, че не може всяка група да “успее” в това начинание. Затова намесвам държавата в цялата работа. Много далеч сме в това и дори във всяко отношение спрямо други страни. В една Италия, Англия, Франция не лекуват, не помагат на нуждаещите се чрез соц. мрежи … абсурдно е!
Именно, защото е “абсърдно” и неморално от страна на държавата да ни принуждава да започваме и провеждаме подобни капании е и тази публикация!!!
Не че ще промени нещо за съжаление …….