Преживях го преди няколко дни и понеже бъговете във Facebook, не спират, реших да споделя вероятните причини и начините, които помагат в подобна ситуация, в случай че попаднете в подобна ситуация.

Убедете се, че не сте нарушили някое от основните правила или забрани на Facebook при организирането на конкурси и кампании чрез фен-страницата в социалната мрежа.  Не бива да забравяте, че конкурси и игри вече се организират чрез приложения, а условите потребителите да станат фенове на страницата, за да участват не се гледа с добро око от Facebook. Пълните правила за  промоция и провеждането на рекламни кампании са тук.

В случай, че “сте сгазили лука” или някой е докладвал страницата, винаги можете да напишете писмо, в което се разкайвате и обещавате повече да не правите така. Разбира се Facebook си запазва правото да не ви повярва и да не ви обърне внимание, но все пак … формулярът, с който можете да се “извините” е тук:

http://www.facebook.com/help/contact.php?show_form=page_disabled

Както писах и по-горе, “бъговете” във Facebook са нещо, с което всички разработчици и експерти по маркетинг в социалните мрежи вече са привикнали. По-голяма част от тях са описани от инженерите на Facebook тук: http://www.facebook.com/KnownIssues, в случай че имате желание да ги проследите и да проверите дали случайно страницата ви не е изчезнала поради текущ бъг, по който се работи.

Аз предпочетох по-бързият и по-лесен вариант, писах им. Има специален формуляр, който се попълва в случай на изчезнала страница, може да бъде открит тук: http://www.facebook.com/help/contact.php?show_form=pages_not_restored. Формулярът е подходящ за администратори, чиито страници са изчезнали, както се случи в моя случай.

Има и още една възможност – страницата да е там, но да не се появява в резултатите на търсачката, тогава формулярът, който се попълва и изпраща е тук:  http://www.facebook.com/help/contact.php?show_form=page_not_displaying

Съвети за “блондинки”

(с най-добри чувства към всички русокоси дами, към които се числя и аз напоследък, всъщност)

Осъзнавам, че рядко някой разработчик, в ролята си на администратор на Facebook фен страницата ще направи страницата си невидима за за потребителите неосъзнато, но когато страницата се управлява от няколко души, понякога се случва някой да си “играе” с настройките и да “забрави” да сподели.

Проверете настройките на страницата Edit Page ->Manage Permissions.

Отметката в Unpusblish page ще направи страницата невидима за всички потребители, освен за администраторите. Използва се в началото, когато страницата се настройва, качват се приложения, дизайн на целева страница, аватар. След, което се маха, за да бъде видима и да започне да функионира ефективно.

Попълнена държава в полето Country Restrictions и отметките в полетата долу ще ограничат видимостта на страницата за потребителите в посочените държави.

Има и ограничение по възраст на потребителите – Age Restrictions. В случай, че настройката по подразбиране е променена от 13+ на 18 години, примерно, това скрие страницата за останалите потребители в диапазона 13-18 години. В случай, че настройката бъде направена при действаща страница, това ще намали и броя на феновете на страницата … попадала съм и на подобни случки, затова не препоръчвам да си “играете” с настройките, ако целта е единствено експериментална.

Искрено се надявам никога да не се наложи да използвате съветите ми по-горе, но все пак – обнадеждаващо е да знаеш, че изход винаги има.

Страницата, която “загубих” беше възстановена в рамките на няколко часа. Обикновено Facebook пишат, за да поддържат диалога, в този случай не го направиха, но пък изпратиха потвърждение, че са получили запитването ми през формуляра за “изчезнали” страници.

Замислих се … ако имате някакви конкретни запитвания за Facebook, другите социални мрежи или изобщо въпрос за дигиталния маркетинг и комуникации защо не използвате формата за коментар долу – ще бъде удоволствие за мен да напиша статия по темата с повече информация по въпроса.

Ако подобно на мен, правейки равносметка на годината си у вас се заражда подозрението, че сте пристрастени и отношението ви към социалните мрежи все повече прилича на диагноза, вижте долу кои са десетте признака, които ще отговорят на съменията ви.

“Не не съм пристрастен/-а.”

Да знаете, че започнете ли да отричате, това е сигурен знак, че ситуацията е загрубяла – колкото по-жарко и пламенно отричате, толкова по-тежко е положението. Мисля, че много по-разумни би било, ако отговорите на един съвсем обикновен въпрос: “Колко време всъщност прекарвате дневно във Facebook и колко пъти на ден проверявате активността на приятелите и по стената си?”

“Тази снимка е идеална за профила ми!”

Започнете ли да виждате света около вас под формата на профилни снимки, статуси и публикации за стената – замислете се. Скоро (Facebook) приятел си смени профилната снимка, първият коментар, който сподели беше по посока на това, че щом я видял и разбрал, че това трябва да е новият му аватар. Усмихнах се, коментарът беше: “Не, не съм пристрастен.”

За справка, виж горе.

 “Не мога да стана от компютъра в момента, трябва да проверя дали някой не ме е тагнал от партито снощи!” 

Звучи познато, нали? Не, не за Коледните партита, въпреки, че след изминалата седмица, ако все още сте живи, значи сте безсмъртни. Категорично го твърдя, от опит.

Ако на сутринта, след тежък купон и все още натежала главата, първото нещо, което ви хрумне и правите, докато пиете кафето си, е да отворите компютъра и да проверите какви снимки са качени от купона и дали са ви тагнали – не отричайте, имате нужда от приятел, който да ви помогне. Излезте на чист въздух.

“Facebook всъщност е изключително важен за живота ни, ако се замислиш.”

Това изречение ще го чуете от всеки маркетолог или специалист “Нови медии”, както и милионите причини, които ще последват като поток след това като аргументи по темата. И мен да ме попитате, и от мен ще ги чуете … приятно ми е, казвам се Ивелина и съм пристрастена към Facebook.

“Мхм,  5000 приятеля!”

Е, моите са малко над хиляда, но разбрахте какво искам да кажа, нали?

“Георги пише твърде често на стената на Ева, а тя от скоро не е с Иван, дали двамата са започнали връзка?”

Коментарът може и да изглежда инфантилен, но е също е по действителен случай.

Оказва се, че постепенно потребителите започват да смесват реалния си и виртуалния си живот и да губят границата между двата. Това налага “не-пристратените” да управляват по-рационално публикациите си и коментарите си в социалните мрежи, ако не желаят “пристрастените” воайори да се появят един ден на вратата им с букет цвета и думите: Чух, че си се разделила с гаджето си, каня те на среща, приятели сме от Facebook?”

“Да ти платя с 50 валутни единици за FrontierVille?”

Zynga -манията набира все по-голяма скорост. Активните потребители на компанията за социални игри растат, а по-рано тази година Zynga обявиха, че планират да стартират своя социална мрежа, в  която потребителите ще могат да играят, без да се налага да влизат във Facebook.

Преди две седмици, Zynga листна публично своите акции на фондовата борса Nasdaq

“Край, писна ми от Facebook, ще си изтрия профила.”

Три пъти съм я чувала тази заплаха … и тримата възстановиха профилите си в рамките на три месеца след “паметното” събитие.

“По-добре ми го изпрати във Facebook, по-лесно е, отколкото на мейла.”

Тенденцията за намаляване популярността на имелй комуникацията е реципрочна на увеличаване популярността на социалните мрежи, ангажираността на потребителите в тях, както и прекараното време в социалните мрежи. По цял свят.

“Уф, искам групов чат”

Стигнете ли етапа, в който по-голяма част от комуникацията ви е преминала в онлайн общуване и изпитвате все по-често необходимостта да обедините срещите си в няколко конферентни разговора …. не се и съмнявайте, че сте пристрастени. Няма смисъл да ви успокоявам или лъжа.

***

Иронично или факт, всички цитати по-горе са истински и са част от ежедневието и комуникациите ми, а диагнозата като пристрастен към Facebook вече действително съществува, като официален медицински термин – Facebook Addiction Disorder (FAD).  Произлиза от една друга диагноза, която е свързана с пристрастеността към интернет и неспособността на хората да комуникират с други хора, извън онлайн пространството.

Исках да си пожелая и да пожелая и на вас, в края на годината, когато правим равносметката си за това какво ни се е случило и какво сме преживели, какво планираме и в какво вярваме, да си обещаем, че ще бъдем по-смели, по-усмихнати и ведри, по-човечни и по-вярващи в хората до нас и в себе си и че няма да забравяме истинския, топлия и живия свят за сметка на въртуалния!

Хора, благодаря ви, че сте до мен и съжалявам ако съм била на моменти too Facebook Addicted.

**За да бъдат избегнати асоциации с лица, които биха се разпознали сред цитатите, имената са променени.

През последните няколко години, ръстът, който онлайн търговията в България отчете беше впечатляващ  - в момента над 50% от българите пазаруват онлайн, според докладът eConsumers, който беше публикуван преди няколко месеца. За съжаление, недоверието, което те все още имат по отношение на търговците е осезателно, което обяснява предпочитанието им да плащат с наложен платеж. Мисля, че това е първият критерий, който определя качеството на един  онлайн магазин – сигурността. Потребителите търсят гаранция за сигурността на своята сделка – за платената сума, за качеството на услугата, за качеството на продукта и всеки търговец, който успее да им я гарантира, ще спечели тяхното доверие и избор. EBay, например, обезпечават напълно всички сделки, осъществени в онлайн аукциона и заплатени през притежаваната от тях платформа за онлайн разплащания PayPal, усещането е несравнимо, а  потребителите са склонни и да “рискуват” със сделки, чиито номинал е над средния.

Ако имат гарантирана сигурност за своите покупки, потребителите ще започнат да търсят разнообразие на сделки и продукти. Добре поддържаната стокова наличност и широкото ценово разнообразие на продукти с близки характеристики, се оказва решаващо в този случай.

На трето място ще поставя възможността за промяна на мнението, като критерий, който провокира потребителите да предпочетат един търговец пред друг. Дрехите, обувките и техниката са артикули, чиято покупка често е обвързана, както с чисто сетивните възприятия, така и с индивидуални характеристики, които трудно биха могли да бъдат поместени в стандартизирани таблици и графики. В този случай, гратисният период за промяна на мнението и замяна на закупената стока не само би поласкало потребителите, но и би ги насърчило да направят своя избор в полза на онлайн покупката.

Сега не мога да не попитам, кои са факторите, според които вие предпочитате или не даден търговец в интернет?

Статията е публикувана в Рубриката “Големия въпрос” на Приложението за Онлайн бизнес на списание .Net, ноември 2011г.

Умишлено забавих обзора и на Webit, и How to Web, защото исках да посетя и двете и да преживея лекциите, срещите, организацията, атмосферата … всичко, преди да ви ги опиша. Специални благодарности още веднъж на Пламен Русев за поканата да посетя Webit и на Мартин Линков и Favit.com за поканата за How to Web.

Webit – 24-25 октомври 2011

Webit се организира за трета поредна година и това беше моето първо посещения. Най-искрени адмирации за организацията, подготовката и провеждането на събитието. Единственото, което ми липсваше и до последно не успях да свикна беше усещането, че пропускам нещо.

Лекциите, презентациите и уъркшопите в рамките на двата дни на събитието бяха разпределени в 7 конферентни потока, провеждани успоредно – винаги имаше по няколко лектори, които искаш да чуеш, но трябва да избереш от кого да се лишиш. Как да предпочетеш някой, пред друг, когато имената са на световни лектори и експерти, които работят за Yahoo, Euro RSCG,  Gemius или SEO Moz и разкриват “тайни от кухнята”?Кого да предпочетеш?

Нямаше как наложи се да направя избора, макар и със свито сърце – мой личен фаворит до края на събитието остана Марвин Лиао, търговски директор в Yahoo!, който разказваше за ефективните рекламни стратегии на Yahoo! и за това как не е вярно, че потребителите не харесват рекламите по принцип, те не харесват лошите реклами.

Потребителите харесват реклами, които са:

• минималистични;
• с цветен, ярък и грабващ вниманието фон;
• използват лица на хора, с които биха могли да се идентифицират;
• рекламните послания, чиито стимули за решение (call to action) са по-близо до формата за логване в електронната поща, в случая на Yahoo! са много по-успешни и ефективни от тези, при които не е.

Сред най-ценните съвети, които даде бяха, че 95% от решенията се вземат на подсъзнателна основа и как само емоциите водят до продажба – информацията води единствено до заключения!

Теорията му беше доразвита и продължена в последвалата лекция за Глобалните интернет тенденции. Знаехте ли, че 55% от потребителите на Twitter използват социалната мрежа през мобилните си устройства и 33% от потребителите на Facebook?

Според Ръс Линдстон, изпълнителен директор на Euro RSCG, Лондон “в днешно време повече хора имат достъп до мобилни и смартфони, отколкото тези, които имат достъп до чиста, питейна вода.”

Светът става все по-плосък и все по-силно обвързан с технологиите. Факт!

How To Web – 09-10 ноември 2011

Рекламирането на How to Web също беше по посока, че това е най-голямото дигитално събитие в Централна и Източна Европа … всъщност много по-важно се оказа колко по-различно е то от Webit. Ако на Webit представените лекциите бяха по-скоро по посока данни, маркетингови и пазарни проучвания, информация за очаквани тенденции и движения, то на How To Web всички лектори се постараха да систематизират най-важното от своя личен опит, да го илюстрират с примери и със съвети и да насърчат бъдещите предприемачи да се подготвят за пътя, който трябва да извървят преди да постигнат своя успех в бизнеса.

Ако по време на Webit, Марвин Лиао обясняваше как в бизнеса е важно да умееш да експериментираш, да опитваш и да не се страхуваш от провал, в рамките на How To Web, лекторите разказваха за начините, по които са падали, ставали успявали да продадат свои успешни на компании на Microsoft, например.

Лекциите, комуникациите, афтър-партитата и направените нови контакти по време и на двата дни на How To Web следваше линията на съветите, които лекторите даваха:

Говорете  с хората, разказвайте за своя продукт, за нещата, които правите. Подгответе се с отговори на въпросите, които ще ви зададат – за маркетинга, за продажбите, за продуктите … за всичко. И говорете за емоционалната връзка между бизнеса и потребителите си, стратегията е подобна на тази в онлайн игрите – усещането и емоциите при стартирането на нов бизнес трябва да са същите, които човек изпитва, когато преминава  на следващо ниво в игра, която играе на компютъра си.

Мисля, че най-важният съвет, който получих е, че единственият шанс за привличане на каквито и да е рискови капитали е постоянният ръст в приходите и увеличението в пазарния дял на продукта/ компанията, който да се случи много рязко и да поеме посока само нагоре. При наличието на буксуване, на етапи от развитието на продукта, в които темповете му на развитие са бавни или равно константни  - никакъв шанс, никой инвеститир няма да му обърне внимание.

Дори афтър-партитата бяха различни – в България, на Webit се раздадоха специалните награди за заслуги Webit Awards – добра инициатива, която остана неразбрана от много хора поради липсата на предварителна информация. Истинският купон се случи обаче по-късно в дискотеките на София …

В Румъния – три афтър -партита за събитие, чиято семинарна част беше два дни. Афтър – партитата бяха на малки пространства, с малко храна и малко алкохол, което обаче даде възможност на всички лектори, блогъри и медии да направят контакти и да разменя координатите ти – иначе защо да ходят на конференция, нали?

Какво ми липсваше на Webit?

• Липсваше ми стабилната интернет връзка – бях в почти пълно информационно затъмнение по време на цялата конференция поради претоварените сървъри – 5000 души са си 5000 души, знам … но ми липсваше;
• Липсваше ми възможността да седна и да пиша спокойно, в рамките на конференцията, докато тя тече … на How to Web ми направи изключително впечатление отношението към медиите и удобствата, които им бяха предоставени за спокойното протичане на работния процес … беше толкова малко, а толкова важно  - запазени маси със стол на първите три реда – не само се чува по-добре, но и качеството на снимките е по-добро, и разклонител за техниката. Медиите имаха и собствена WiFi мрежа за лайв-блогване и писане на статии в реално време.

Какво ми липсваше на How to Web?

• липсваха ми българите … бяхме едва петима души, а събитието определено беше сред тези, които заслужават да бъдат посетени;
• липсваше ми и ясното разграничение между Webit и How To Web, защото двете събития бяха изключително различни и по-скоро се допълваха едно друго като представена информация, отколко да се конкурират, каквото впечатление имах и аз в началото.

В заключение трябва да кажа, че това е една от най-силните есени на дигиталната индустрия по отношение на обученията. Случиха се няколко изключителни събития, бяха изключително успешни, ние се събрахме и си поговорихме, всичко, на което се надявам сега, е в следващите 12 месеца да имаме възможността да се похвалим с така очакваното увеличение на бюджетите, инвестирани в дигитални кампании, което ще ни помогне да се оттласнем от текущите мижави 5-6% пазарен дял.

Ако кризата, безработицата, липсата на работа и идеи и моментните трудности на пазара ви обезсърчават периодично, прочетете нова книга. Добрите книги винаги ме зареждат емоционално и ми вдъхват оптимизъм.

Последният месец беше от тежките ми – освен напрежението в работата се събраха и поредица от вируси, които преболедувах, а това ме прави кисела, раздразнителна и разсеяна. Реших че е дошло време за почивка и си дадох няколко дни, в които не отворих компютър, не си вдигах телефона и дори не поглеждах Facebook.

За съжаление и тук не пишех, но вярвам, че писането отразява вътрешния ми свят и емоции и отказвам да пиша, когато не съм в кондиция.

Беше време да презаредя батериите.

Преди около месец на пазара се появи “Партизански маркетинг” с автор Джей Конрад Левинсън. У дома имам предното българско издание на неговата книга, за съжаление вече изчерпано от печат, и първата ми мисъл беше, че най-после са преиздали Guerilla Marketing.

Нищо подобно!

Всъщност, най-после книгата на Левинсън, разкриваща идеологията и концепцията на “партизанския маркетинг” достига до българския потребител.

Изданието на “Изток -Запад” е цели 512стр. и е истинско удоволствие за сетивата на всеки, “влюбен” в маркетинга специалист или крайно нуждаещ се бизнесмен, чиито финансови средства са редуцирани след кризата. Философията на “партизанския маркетинг”  вдъхновява предприемачите да реализират своите (налудничави) идеи и да превърнат малкия си бизнес в мултинационални корпорации, следвайки прости бизнес правила.

Погрешно е схващането, че “партизанският маркетинг” обещава маркетинг без пари или печалби  при нулев бюджет. Обещава ефективен и работещ  маркетинг, който носи ползи на бизнеса и му дава информация за това къде инвестираните средства носят най-висока възвращаемост за най-кратки срокове.

“Партизански маркетинг” е изключителна книга!

Маркетинг мъдрост и бизнес съвети, илюстрирани с примери от практиката. Изчерпателно, но стегнато, обясняващо, но без да натрапва. Най-добрите практики от писането на писмо и тактиките на директния маркетинг до срещата с клиент и “затварянето” на сделката.

Трудно е да рецензираш книга, която съдържа толкова много и толкова разнородна полезна информация и докато мислех от къде да започна и прелиствах книгата за любим цитат, отворих на Шестнайсете тайни на партизанския маркетинг. Каква по-добра илюстрация?

Шестнайсете изумителни тайни на партизанския маркетинг

• Трябва да сте обвързани с маркетинговата си програма и да имате план за действие в дългосрочен план. Не предприемайте епизодични инициативи и не действайте “на парче”, но помнете, че не всички хубави неща се случват от първия път.
• Маркетингът е инвестиция, която гарантира бъдещи печалба – колко бъдещи и колко печалби зависи от целите, които сте си поставили в началото на кампанията и от средствата, които ще отделите.
• Трябва да умеете да породите доверие в потенциалните си клиенти.
• Трябва да имате търпение, за да спазите поетите ангажименти.
• Трябва да осъзнаете, че маркетингът е разнообразие от оръжия и да използвате пълния потенциал на маркетинг микса с възможност най-много разновидности и инструменти.
• Трябва да знаете, че печалбите идват от маркетинга, който следва продажбите.
• Трябва да се стремите да ръководите фирмата си по начин, създаващ удобство на клиента.
• Добавете елемент на удивление в маркетинга си.
• Използвайте начините за отчитане, за да прецените ефективността на оръжията си – кои са клиенти, как са научили за вас, какво са си купили и кога, биха ли повторили.
• Доказвайте съпричастността си към вашите потенциални и съществуващи клиенти, чрез редовните си последващи контакти с тях.
• Научете се да изпитвате (взаимоизгодна) зависимост от други фирми, както те от вас.
• Трябва умело да боравите с въоръжението на партизаните, което означава високите технологии.
• Използвайте маркетинга, за да получите съгласие от потенциалните си клиенти, а после го разширете, за да се стигне до продажба.
• Продавайте по-скоро съдържанието на предложението си, а не формата: продавайте пържолата ицвърченето, защото хората са достатъчно вещи, за да си купят само цвърченето.
• След като разполагате с изцяло завършена маркетингова програма, потрудете се тя да се увеличи, а не лежете на лаврите си.

Всяка от “тайните” е разгледана детайлно и подкрепена с примери от практиката и конкретни съвети за успех в книгата.

“Партизански маркетинг” е Библията на предприемача. Книга, която всеки собственик на фирма и маркетинг експерт не само трябва да има в библиотеката си, а да я прилага постоянно и да я препрочита периодично. Моята вече е разграфена с многоцветни листчета, които указват любими цитати, развенчани митове и изпитани приоми, което е добре да държа под око и да си припомням.

Не споменах нищо за автора -Джей Конрад Левинсън, бащата на Guerilla маркетинга, защото смятам, че той вече е достатъчно известен, както и всичко, което е дал на маркетинга – Жанет обучава вече толкова години българските експерти в партизанските методи. Но ако все пак името ви звучи непознато, Джей Конрад Левинсън е автор на на-продаваната поредица от книги за маркетинг “Guerilla Маркетинг”, книгата му е продадена в 20 милиона копия и преведена на 52 езика. Той е председател на Guerilla Marketing International и маркетингов партньор на Adobe и Apple и категорично вярвам, че след името му трябва да бъде добавяна винаги титлата “маркетинг – гуру”.

“Партизански маркетинг” е четвърто издание на оригиналната книга на Левинсън – над 500стр. и допълнително безплатно приложение с 200-те оръжия на Партизанския маркетинг. Книгата се издава от издателство “Изток – Запад” и коричната й цена с твърди корици е 30лв. – препоръчвам я най-искрено.

Мен ме зареди с много нови идеи, а когато съм вдъхновена, вярвам, че мога да преобърна света и да сбъдна всичките си мечти. Пожелавам го на всеки от вас!

За тези, които не са запознати с проблема или не следят IT форумите – всеки може да си купи, да речем 1000 фена във Facebook, срещу скромната сума от … цените пак варират, но границите са в порядъка 20,00 до 100,00лв. – за българския пазар и до 750,00$ за международния. Гарантирани резултати, най-кратки срокове! Това са стандартните обещания за възвращаемост на инвестицията, при това от компании, които рекламират дейността си като “най-добрите Facebook маркетинг решения”. Да бе, да.

Кому е нужно, всъщност?

През последните месеци се наблюдава някаква криворазбрана максима, според която успеваемостта на Facebook маркетинг специалистите е еквивалентна на броя фенове, които фен страницата е събрала, при това за минимално кратки срокове. Без да коментирам имената на компаниите, присъствала съм на разговори по време на брифиране при планиран годишен рекламен бюджет от над 1 млн. лева, който приключи с “Колко фена ще ми гарантирате, че фен страницата ни ще събере до края на календарната година?”

Има ли смисъл пазаруването на фенове? - Не!

Социалните мрежи са толкова привлекателни именно заради човешкия фактор в тях. Да те поздрави някой с хубава песен за “Добро утро“, да се усмихнеш на приятелска шега, да  научиш последните клюки или да видиш, че бившото ти гадже е сменило статуса си на “женен”, това ги прави неустоими и кара потребителите да се връщат всеки ден отново и отново и да прекарват до 20 часа/месечно си във Facebook.

Странно защо всички претендират, че го знаят, а на феновете по фен страниците се гледа като на килограм домати, които да си купиш от пазара. Доматите поне ги оглеждат колко са качествени – за феновете изискванията са по-ниски, да говорят български език, ако се сетят да попитат, има и “клиенти”, за които това е без значение.

Как се привличат фенове във Facebook, според лоялните бизнес практики?

Нужно е време. Нужна е любов. Нужно е търпение.

Винаги съм приемала комуникацията в социалните мрежи като любовна игра … води до пристрастяване и те кара да се връщаш отново.

Феновете на марката също обичат да бъдат ухажвани и прелъстявани. Това може да се случи с помощта на забавни игри с награди, с това, че отговаряте на всички техни въпроси и не оставяте съмнение за компетентността си и с това, че успявате да предизвикате усмивка на лицето им рано сутрин, докато пият кафето си или късно вечер, разсейвайки се с интернет след работа. Толкова е просто –  хората търсят човечност и разбиране. Не бихте платили някому, за да ви е приятел, нали? Тогава защо се приема за нормално да бъде платено на фенове, които да харесват компанията и предлаганите от нея продукти?

Купуването и продаването на гласове е престъпление. Този текст трябва да съдържат задължително всички агитационни материали на предстоящите избори в страната ни … искам да вярвам, че скоро подобен текст ще стане задължителен и за всички рекламни материали и стратегии, които засягат управлението на марката.

Ако любопитствате как точно се събират базите с Facebook фенове, които биват след това продавани, написахме статия с администраторите на нашумялата напоследък по новините Facebook група – Анти спам/скам, която публикувахме в NewTrend.bg. Мисля че ще ви бъде интересна. Опитахме се да систематизираме и някои от най-основните съвети за това как да предпазите профила си от кибер престъпниците, надяваме се да бъдем полезни. За да я прочетете, кликнете тук: http://bit.ly/oMyvIb

“Потребителите имат повече власт, отколкото когато и да е било. Да се отнасяме с тях сякаш те нямат значение не дава резултат.”

Сет Годин

 
Корпоративният правилник със забрани и порядки за комуникация в социалните мрежи или т.нар. “Политика за поведение в социалните медии” става все по-популярен с нарастване популярността на социалните мрежи. Едновременно с това, политиката на поведение в социалните мрежи е възхвалявана и отричана!

Бумът на социалните мрежи е безспорен факт – пием кафето си с Facebook по-често, отколкото с половинката до себе си, а Google знае за нас повече и от родната ни майка.

Рисковете, които крие управляването на подобен обем от информация и струпването на милиони потребители на едно място, всеки от които носещ с профила си и различните социални роли, които „играе“ в обществото, не са за подценяване. Това предизвика редица международни компании по света да разпишат свои „правила за поведение в социалните мрежи“, които да защитят корпоративните им интереси и да ги предпазят от потенциално „уронване на имиджа на компанията“, предвид присъствието на служителите им там.

Реакцията в България  беше да се забрани достъпа до социалните мрежи. Поне, в работно време. Оказа се по-лесно да бъде забранено на служителите да използват Facebook , вместо да бъдат обучени как да го правят!

Съвсем очаквано беше правилата и забраните да предизвикат негативна реакция.

А колко по-лесно щеше да бъде, ако вместо забрани, всяка компания имаше своя стратегия за използването на социалните мрежи!

Социалните мрежи не са просто поредният „модерен“ маркетинг инструмент, те притежават изключително силен заряд и са в състояние да създадат емоционална ангажираност с бранда, да провокират лоялността на потребителите. Каква по-добра дългосрочна инвестиция от това?!

Потребителите купуват със сърцето си, с емоциите си – разумът провокира единствено заключения.

Никога не са ми допадали нито правилата, нито рамките, нито ограниченията, които те поставят, но когато комуникацията провокира публични изказвания от типа “Я пръдни малко, за да ти олекне …” и това се превърне в скандал, уронващ имиджа на световна марка, тепърва прохождаща на нов пазар, какво е решението?

Ако сте изправени пред решението тепърва да създадете „политика за поведение на служителите в социалните мрежи“, нека тя бъде стратегически ориентирана, нека носи духа на компанията, емоцията на връзката с потребителите, да показва посоката на развитие на компанията и да звучи като препоръка, а не като отрицание и наставление.

Правилата и забраните, наложени поради недоверие и страх на мениджмънта в професионализма на екипа му, водят единствено до негативна реакция и отричане.