Преди няколко дни във Facebook получих  покана за участие в поредната група и инициатива  - напоследък “игнорирам” все повече подобни покани, защото започнах да ги възприемам като излишна показност и изчистване на съзнанието без да се предприема нищо. Не мога да разбера как групи от типа “ДА ЗАЩИТИМ БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ СРЕЩУ РАКА – АНТИМАЛИГНОЦИТ” с 49 820 членуващи (между които и аз) ще го защитят това лекарство и по какъв начин групата във Facebook ще принуди “държавната машина” или когото и да е да патентова лекарство, което може да спаси човешки живот и да го излекува. Съжалявам, че го казвам, но лекарствата не са измислени, за да лекуват – те са “машина” за пари, благодарение на която фармацевтичните компании съществуват и се разрастват.

Поканата за инициативата, в която бях поканена този път беше “Търсим дядо” – до момента в групата във Facebook има приблизително 38 000 членуващи, обявата за загубения дядо е публикувана във Vbox – видяна е над 30 000 пъти и има над 500 коментара!!!!

Човекът е изчезнал на 16.януари, днес е 26.януари – десет дни полицията не може да го открие.

Понякога се замислям дали няма да е по-удачно данъците, които плащаме да отиват по банковата сметка на Facebook и Twitter ако те ще изпълняват задълженията на държавния ни апарат!!!!!!!!!

Идеята на Международната седмица на разкриването е да се покажете и да се запознаем. Не, не очаквам да ми звъннете на вратата, но пък можете да оставите коментар под тази или някоя от другите статии в блога, които са ви допаднали. Ако не знаете какво да напишете, ами напишете как попаднахте в markbit.net и от къде научихте за него, примерно, или просто напишете  ”Здравей”! Аз на свой ред обещавам да направя същото във вашия сайт.

Ако научите за международната седмица на разкриването след като тя е изтекла, не се притеснявайте – пак ще се зарадвам на вашето “Здравей!” и пак ще ви върна жеста

Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него.

Весела Коледа!

Пожелавам на всички ни един по-успешен бизнес,

…….по-доволни и лоялни клиенти,

…….по-отговорни служители,

…….по-ефективни решения,

…….по-ползотворни сделки,

…….повече поводи за усмивки и

…….повече продажби!

Поредната заигравка е дело на Поли, a  Поли е човек, на когото не мога да откажа нищо (признавам си в ефир, защото съм убедена, че няма да злоупотреби).

Предизвикателството, което тя ми отправи  е да си призная защо блогвам?

Пиша в markbit.net

1. Отчасти, защото съм есхибиционист. Явно не съм от хората, които се притесняват да не се изложат. Винаги съм имала собствено мнение и виждане по въпроса, което на всичкото не съм се свеняла никога да изложа на общо достояние. Вярно, понякога това ми е носело повече негативи, отколкото позитиви, но ….. „вълкът козината си мени, нрава не”, оправия няма.
2. Отчасти, защото всяка статия, която съм написала е проблем, който ме е вълнувал или е нещо интересно, което ме е впечатлило и съм искала да споделя.
3. Понякога наистина ми липсва контакта със съмишленици, или поне ми липсваше. За последните 3-4 месеца, от приблизително толкова съществува markbit.net се запознах с толкова много хора, с които можем да си говорим с часове на общи теми, за маркетинг, че не знам дали изобщо мога с думи да опиша колко щастлива се чувствам
4. Все повече блогът започва да се доближава до мое портфолио и да опосредства запознанството ми дори с нови клиенти

Защо този блог се казва е-Marketing Blog?

Всъщност при името на моя блог няма нищо специфично – интересувам се от маркетинг, в частност интерактивен маркетинг и пиша за него.

Каква е специалната съставка?

Всяка статия и всеки ред, който съм написала и съм се осмелила да публикувам е бил насочен към моите приятели, познати, колеги и клиенти. Аз пиша за хора, които познавам и които бих искала да познавам, във всеки ред аз влагам частица от себе си и от собствения си свят, защото ми е приятно да комуникирам с хора, с които говорим на един език. Аз пиша по начина, по който говоря с моето обкръжение. Старая се да използвам думи прости и да не се правя на многознайко, защото определно има още много какво да уча – не знам дали изобщо някога ще имам смелостта да кажа, че знам всички тънкости и тайни в маркетинга. За сметка на това обожавам работата си и сферата, в която работя се чувствам на моето си място, затова влагам любов във всичко, което правя. Мисля, че ЛЮБОВТА е моята тайна съставка.

Жалко, вече не е тайна, всички вече я знаете!

А сега Вие – г-н Петров,  г-це Викулова и г-н Емо Минев,  вие защо списвате вашите блогове?