Ако някога сте си мислели, че добрият текст и добрата реклама е най-нестандартната и най-креативната реклама, то Дрейтън Бърд категорично ще промени становището ви. Според него – очевидното продава!

Както и честността, умението да очароваш и да изненадваш приятно клиентите си.

Дрейтън Бърд е един от световнопризнатите и известни експерти по директен маркетинг в света, за когото легендата Дейвид Огилви казва, че знае повече за директния маркетинг от когото и да е било друг.

Дрейтън Бърд беше за трети път в България, отново по покана на „Интер Контакт България” и този път повод за посещението му беше неговият Мастърклас по Копирайтинг. Събитието събра над 350 маркетинг специалисти, рекламисти и професионалисти, които се интересуват от реклама и текстове, които продават, а пропуските за събитието в София бяха разпродадени около 2 седмици преди началото на събитието.

Представянето на Дрейтън Бърд беше наситено с типичния британски хумор и полезни съвети. Най-важните, сред които бяха:
1. Планирайте
2. Брифирайте
3. Мислете
4. Оценявайте
5. Коригирайте и редактирайте до съвършенство

Без да се пренебрегва, че това, което продава са ЕМОЦИИТЕ!

За директната поща

Заглавието на съобщението трябва да дава информация за проблема и начините за неговото решение и да предизвиква адресата да го прочете до края. Бърд сподели, че препоръките, особено ако са съчетани със снимки на действителни хора и техните имена увеличават обратната връзка и продажбите.

Съобщенията трябва да са лични, за предпочитане на малко име, а послеписът освен, че носи посланието, което потребителите запомнят най-добре, често повишава и отговорите на една кампания.

Важно е съобщенията да завършват с име и подпис. Това придава автентичност на рекламата.

Най-важното при директната маркетинг комуникация (и не само!)

„Никога не обещавай повече, от колкото можеш да дадеш и винаги изпълнявай това, което си обещал.”

Последният път, когато тази тема беше засегната и аз присъствах беше при посещанието на Майкъл Лийндер и неговия семинар за email маркетинг, когато г-н Масларски, директор на Дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в интернет” се опита да ни разясни логиката и употребата на СПАМ-регистъра и тълкуванието на Закон за защита на  потребителите в интернет. Надявам се този път да не бъде толкова смутен от въпросите, които ще му бъдат зададени и да звучи далеч по уверено в отговорите си.

Уебинарът и онлайн дискусията започват в 11.00 ч.

Основните акценти на виртуалната среща са:

• Как законът интерпретира „непоисканото търговско съобщение” и кога и как електронният маркетинг става наказуем?
• Има ли разграничение между получаването на е-търговски съобщения на личната и служебна поща в българското законодателство и регулаторна практика?
• Публичен ли е публичният е-регистър на електронните адреси? Какви са стъпките за улесняване на достъпа до него?

В дискусията ще участват и  представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Асоциация „Активни потребители”, Фондация “Право и Интернет”, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Българска асоциация на софтуерните компании и др.

Законът за електронната търговия (ЗЕТ) влезе в сила от 24.12.2006 г. Нормативният акт предвиждаше Комисията за защита на потребителите (КЗП) да води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет. Въпросната наредба, според ЗЕТ, кабинетът трябваше да приеме в срок 6 месеца от обнародването на закона в “Държавен вестник” – какъвто беше и срокът за влизане в сила на самия нормативен акт.

Това обаче не се случи чак до 30 септември 2009 г., когато правителството одобри Наредба за водене на електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения. Решението – макар и с почти 3 години закъснение, позволи на КЗП да води въпросния е-регистър и да започне да изгражда административен капацитет и юридически опит в прилагането на законодателството. Първоначалният замисъл беше базата данни да защити компаниите от получаването на нежелани съобщения в електронните им пощенски кутии. Стимул за фирмите е и че за вписването в публичния регистър не се заплащат никакви такси. През февруари регистрираните фирми по думите на г-н Масларски бяха 40, а хората които бяха ангажирани и обработваха техните данни 178 (!!!) души. Те влизат в състава на новосъздадената  в КЗП дирекция – „Информационна сигурност и защита на потребителите в интернет”, създадена на мястото на друга дирекция, за да не се промени числения й състав. Специализираното звено е свързващ елемент между доставчиците и потребителите на електронни услуги. Заложено бе изграждането му да гарантира компетентната и надеждна защита на потребителите, като осигурява необходимата превенция и контрол на електронния пазар.

Ефективно ли е правоприлагането по отношение на непоисканите търговски съобщения в ЗЕС  и по какъв начин може бизнесът и институциите да обединят усилията си, за да се подобрят механизмите и инструментите за изпълнение на тези актове – това ще бъде фокусът на онлайн дискусията.

Дискусията ще бъде проведена посредством платформа за web-конференции.

Системни изисквания:
Платформата работи под Windows® 7, Vista, XP, 2003 Server, 2000 и Mac OS® X 10.4.11 (Tiger®) или по-нова, като Ви е необходим единствено браузър с инсталирана Java, микрофон и слушалки.

Ако нямате Java, може да изтеглите безплатно последната версия оттук: http://www.java.com/en/download/index.jsp

Включване:
За да се включите в конференцията, моля последвайте този линк:
https://www1.gotomeeting.com/register/504774416

Ще трябва да попълните информацията в полетата на регистрационната форма, след което ще бъдете пренасочени към Welcome page-а на събитието.

След включването на всички гости, модераторът ще стартира дискусията и ще бъдете свързани автоматично към конференцията.

Изследването е направено сред клиенти, използващи имейл маркетинг и компаниите, предлагащи подобни услуги. Повече от 66% от анкетираните планират да използват по-често имейл маркетинга през 2010г., а 30% ще запазят инвестициите си от 2009г. Другият факт, който заслужава внимание е че 56% от анкетираните признават, че сами подготвят имейл кампаниите си, без да се възползват от услугите на специализираните агенции.

За съжаление една четвърт от практикуващите имейл маркетинг все още не персонализират своите кампании, което говори, че те полагат изключителни усилия при сегментацията и подбора на базата си данни. От друга страна те със сигурност трябва да променят тази си практика предвид разрастването и развиването на пазарите, поне ако искат да оправдаят инвестициите на компаниите си.

Според проучването, през последните десет години имейл маркетингът постепенно се е превърнал от второстепенна маркетингова дейност в интегриран инструмент от маркетинг микса с изключително добра възвращаемост на инвестициите.

Сред основните фактори, посочени за увеличението употребата на имейл маркетинг се посочват:

• По-доброто тергетиране и използване на бази данни с контактите на потребители, които вече са дали разрешението си да получават писма и рекламни материали;
• Професионалната употреба и стопанисването на клиентската база данни може да превърне обикновения потребител в лоялен купувач;
• Имейл маркетинга доставя рекламните материали директно в пощенската кутия на потребителите – бариера, която става все по-трудно преодолима, особено, когато става дума за B2C комуникации.

От другата страна на плоскостта е посочен и дискутиран спамът като най-големият проблем, пред който се изправят всички работещи с имейл маркетинг.

Невъзможността за отказ от получаването на рекламни и информационни материали (opt-out) и прекалено честото изпращане на писма до потребителите превръщат кампаниите в спам акции и вместо да подобрят имиджа и да увеличат лоялността на потребителите, напротив, те ги отблъскват завинаги от компанията и бранда.

Microsoft, Symantec и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) са изчислили, че спамът в световен мащаб е достигнал 95% от общия имейл трафик. По мнение на Symantec, това е 39% повече, отколкото през 2006 година.

Освен това т.нар.спамъри стават все по-опасни, използвайки вируси, ботове и друг софтуер за „събиране” на имейл адреси и извличане на информация от персоналните компютри.

Майкъл Лийндер, основният виновник за достъпа ми до доклада, разбира се чрез помощта неговите партньори и организатори на семинарите му в България – Интерконтакт, съобщава, че Европейският съюз вече е гласувал закони, които засягат конкретно имейл маркетинг и спама – единият е току-що ревизиран, а другият ще бъде до края на годината, но за съжаление те не са съвместими или със законодателството на местна почва или с общоевропейското право. В ЕС все по-често се забелязва тенденцията да бъдат наказвани интернет потребителите, използвали неправомерно нечии личните данни, но ако законите продължават да се различават и органите получат все по-големи правомощия за налагането на глоби, имейл маркетьорите може да изпаднат в ситуация, в която да трябва да доказват от къде и как и дали законно са се сдобили с базите си данни и до колко способите им се считат за законни във всички страни от ЕС.

Можете да изтеглите резюмето на доклада от тук

Един месец след семинара, Майкъл и организаторите на семинара му в България – Интерконтакт, организираха видео конферентен уебинар, на който бяхме поканени всички, присъствали на мастъркласа – за да преговорим и да затвърдим наученото.

С разрешението на организаторите и за да се убедите в думите ми, че семинарите на Майкъл Лийндер определено са събитие, което си заслужава да бъде посетено, ще споделя видео записа от този уебинар.

Вижте видео записа на запис на онлайн семинара с лектор Майкъл Лийндер, проведен на 24.03.2010г. на адрес: http://fedma.emea.acrobat.com/p20806969/

Интервюто, което Майкъл Лийндер даде за MarkBit при предното си посещение в България, може да буде прочетено тук: http://markbit.net/2010/01/interview-michael-leander/

За всички, които може би вече съжаляват, че не са имали възможност да посетят email Masterclass-a на Майкъл, добрата новина е че Интерконтакт организира на 09.юли неговия Social Media Masterclass.

Social media Masterclass на Майкъл Лийндер ще даде информация на всички, които се интересуват или работят в областта на маркетинга, отговори на въпросите:

1. Защо социалните медии са станали толкова важен маркетингов инструмент
2. Кои са основните социални медии, които бизнеса трябва да познава и използва
3. Как социалните медии спомагат за по-добрата комуникация с клиентите
4. Как се съставя маркетинг план и как бизнеса може да избере измежду всички най-удачните за него социални медии
5. Трикове и техники при Facebook, Twitter, LinkedIn и Xing
6. Как трябва да се използват блоговете и какв аинформация включва корпоративния блог
7. Video marketing чрез YouTube и Vimeo
8. Кои са най-често допусканите грешки при маркетинга в социалните мрежи и как да ги избегнете
9. Много примери от практиката и как се правят успешни кампании в българските социални медии Svejo.net, Fanopic.com и Vbox7.com, за да достигнете до вашата целевата аудитория и да увеличите посещенията към вашите сайтове

Организаторите винаги имат изненади за своите гости, този път записалите се до 25.06 ще получат допълнително CD с пълен аудио запис и презентации от  „E-mail Marketing Masterclass”, проведен на 25.02.2010г.

Официалната страница за информация и записвания за Social Media Masterclass е http://www.social-media-seminar.com/

Другите официални места, където може да бъде намерена информация за събитието са:

• Twitter: http://twitter.com/smmasterclass
• Twtvite събитие: http://twtvite.com/socialmediamasterclass, всеки с Twitter акаунт може да заяви своето присъствие
• LinkedIn събитие: http://events.linkedin.com/Social-Media-Masterclass/pub/320496

Ето някой полезни съвети, които ще Ви помогнат в избора:

1.Използвате кирилица?

Уверете се, че е-мейл маркетинг системата позволява писането на кирилица.  Често при изработката на темплейта се вижда, че кирилицата работи, но след изпращането , при изобразяването на съобщението се получават йероглифи.  Тествайте изобразяването на кирилица на самото съобщение и  заглавието (subject line).

2. Бази данни

При повечето уеб базирани системи импортирането е лесно и става или директно от Еxcel или от txt файл. Ако имате база само с е-мейли импорта няма да е проблем, но се уверете, че системата импортира коректно и база данни съдържа повече полета като: име, фамилия, позиция и длъжност на вашите контакти (особено ако те са на кирилица ).

3. Изработка на е-мейл темплейти и бюлетини

Голяма част от уеб базираните системи предлагат възможността да се възползвате от безплатни  готови темплейти, които да преработите или да направите собствени такива.  Много е важно  WISWIG редактора, с който правите темплейтите да е лесен и удобен за употреба и да има възможността да виждате и HTML кода на съобщението.

WISWIG редактор е система, при която корекциите по файла се виждат в момента, в който се правят. Пример за WISWIG редактор са Microsoft Word, Microsoft FrontPage, OpenOffice, Adobe Dreamweaver.

4. Цена на системите за е-мейл маркетинг кампании

Различните системи имат различни цени на абонаментен принцип, които се базират на 2 подхода:

• Цена базирана на брой контакти  (броя уникални е-мейл адреси),  до които може да се изпращат определен брой или безкрайно много кампании месечно.  Този вид абонамент е подходящ, ако имате сравнително малки, различни бази от контакти и искате да изпращате регулярни съобщения (например бюлетини )  1 път седмично.
• Цена базирана на броя е-мейл съобщения, които ще изпратите за месец – подходящо за нерегулярни кампании с цел оферти и промоции на продукти или услуги.

5. Статистики

За да аналзирате добре ефективността от е-мейл кампании е необходимо да измерите резултати. Уверете се, че системата, която искате да използвате следи показателите:

• изпратени е-мейли,
• доставени и отворени е-мейли,
• кликове върху линковете в е-мейла,
• отхвърлени съобщения и причините поради които са отхвърлени – засечени като спам, несъществуващи потребители и домейни и др.

Някои от системите предлагат и интегриране на кампаниите с Google Analytics, което дава още повече възможности за анализ на резултатите.

6. Персонализация на е-мейл кампанията

Персонализацията на писмата води до добри резултати. Получателите ще мислят, че писмото, което са получили е писано лично от вас за тях и е възможно да отделят повече внимание на съдържанието.

Персонализацията трябва да бъде възможна както на различни места в съдържанието, така и в заглавието (Subject line).

7. Обработка на контактите.

Създаването на различни листи и прехвърлянето на контакти по различни критерии към тях ще ви даде възможността да таргетирате вашите кампании. Важна функция е как системата обработва и контактите, които се отписват (unsubscribe).

8. Форми за регистрация.

Проверете дали системата, която ще използвате има възможността за създаване на регистрационни форми, които може да интегрирате във вашия уеб сайт и чрез които, посетителите на сайта се записват за да получават е-мейли от вас.

Две доказано добри, евтини платформи, които може да използвате при създаването и провеждането на е-мейл кампания:

www.emailbrain.com

Многофункционална, лесна и евтина за използване е-мейл маркетинг система.

Плюсове:Добър WISWIG редактор, Възможност за изпращане на голям обем е-мейли по различни кампании. Бързо изпълнение на кампанията. Отлични статистики на кампаниите. Лесно импортиране и обработване на контакти. Добър показател на доставяне на изпратените е-мейли. Възможност за създаване на форми и интегрирането им в сайтове.

Минуси: Към момента не е възможно да се качват бази данни с различни полета на кирилица, което обезмисля персонализацията. Използването на кирилица в заглавието (subject line) е до 50 символа.

www.streamsend.com

Многофункционална система подходяща за персонализирани кампании.

Плюсове: Добър WISWIG редактор, Възможност за изпращане на голям обем е-мейли по различни кампании. Добри статистики на кампаниите. Лесно импортиране и обработване на контакти. Добър показател на доставяне на изпратените е-мейли. Възможност за създаване на форми и интегрирането в сайтове. Перфектна персонализация навсякъде в е-мейл съобщението.  Възможност за създаване на autoresponders – предварително генерирани съобщения, които се изпращат на записалите се във вашите листи.

Минуси: По-мудна за настройване и пускане на кампании. Някои от кампаниите се изпълняват със забавяне, което е проблем когато трябва да се пускат съобщения в точно определени часове.

Следва: Tips& Tricks в е-мейл маркетинга

Автор на статията е Иво Николов, който я предостави и написа специално за читателите на markbit.net. Благодаря ти, Иво!

Иво Николов е Marketing & Operations Manager  в Интер Контакт България ЕООД, организатори на семинарите на Дрейтън Бърд и Майкъл Лийндер в България. С квалификация по директен маркетинг от EADIM 2009г. ( Европейската Академия по Директен и Интерактивен Маркетинг ). Има над 3 години практически опит в областта на Директния Маркетинг по B2B и B2C кампании комбиниращи директна поща, е-мейл маркетинг и телемаркетинг

Семинарът на Майкъл Лийндер и Интерконтакт, България беше забележителен! Казвам го най-чистосердечно и искрено.

Майкъл Лийндер е от онези лектори, които дори само да гледаш и наблюдаваш си заслужава всеки инвестиран лев и минута. Лекцията на Майкъл е като “урок на живо” по ораторско майсторство –  от повишаването и понижаването на гласа за привличане вниманието на публиката до промяна кинетичното й състояние. Прекрасен оратор, изключително увлекателна лекция с много факти и цифри, поднесени с тънка и приятна доза на хумор.

Според доклад, проведен от Focus Integrated, компанията на нашия лектор, тенденциите и най-популярните маркетинг канали през 2010г ще са:

1. email кампании – 40%,
2. организирането и провеждането на специални събития и семинари – 38% и
3. социални мрежи – 38%.

Най-важното условие обаче е всяка усилие да е подчинено на permission маркетинга.

Предимства на всеки от каналите:

1. email кампании са бързи, евтини и таргетирани
2. организирането и провеждането на специални събития и семинари позволява на компаниите да осъществят личен контакт и да обвържат емоционално своите клиенти, а
3. социалните мрежи позволяват на бизнеса да оптимизира разходите си, концентрирайки голяма част от потребителите на едно място.

Какви ще са тенденциите през следващите години и как трябва да упражняваме професията си?

Съветът, който Майкъл Лийндер ни даде беше

Пишете релевантно съдържание, което да бъде насочено към правилните хора, в правилния момент и ги накарайте да направят правилното действие.

Ако някой има каквито и да е колебания или би искал да прочете нещо повече по темата, книгата която ни беше препоръчана е Enterprise One to One от Don Peppers.

Естествено нямам какъвто и да е шанс да опиша всички съвети, които Майкъл Лийндер ни даде, но мисля, че най-ценните бяха:

1. Да бъдем прецизни в текстовете, които пишем без да ги „разводняваме”
2. Винаги да даваме поне 3 opt-in опции на потребителите ни
3. И да помним, че за колкото повече неща питаме нашите потребители, толкова по-скъпо ще ни струва тази информация.
4. А, разбира се, и никога, никога да не подценява добре изградената и поддържана база данни.

Александър Масларски, КЗП

Срещата с г-н Александър Масларски, директор на Дирекция „Информационна сигурност и защита на потребителите в интернет”, беше ….. Може би най-смущаващият за мен факт беше неспособността му да отговори на въпроса ми, предвид наличието на СПАМ-регистър и Закон за защита на  потребителите в интернет (и всички прилежащи им санкции) колко санкционирани има до момента. За 4-те месеца от съществуването на Дирекцията, според него, наказаните са „няколко десетки”, които при последващи мои въпроси бяха сведени по „пет-шест”, с уклончиво уточнение, че може би биха могли да са „дори около двайсетина”. Не можах да разбера в крайна сметка колко са санционираните и има ли такива и ако те действително са едва 5-6,а Дирекцията не цели да се „затрупва с жалби и съдебни искове” до колко ефективно работи тя. По данни на г-н Масларски, Комисията за защита на потребителите, към която спада и Дирекцията, чиито директор е Александър Масларски има заети 178 щатни бройки (!!!!!).

За справка, до момента регистрираните фирми в СПАМ регистъра са едва 40, приемайки че някои от тях са регистрирали по няколко домейна, пак съм на мнение, че и Дирекцията и държавата трябва да запознаят по-ефективно фирмите и бизнеса с целта на този регистър и задачите на Дирекция „Информационна сигурност”.

Пропускам всички  направени коментари по отношение колко ефективен и колко „добре написан” е закона.

Са ли e-mail-ите доказателство в съда?

В рамките на дискусията с г-н Масларски беше отправен въпрос дали „email-ите биха могли да се използват за доказателство в съда при заведен евентуален съдебен иск”. Според присъстващите в залата до преди година не са били, според г-н Масларски е ставало дума за „лош късмет в лицето на съдебния състав” – знае ли някой дали въпросът е разгледан и описан в някой от действащите закони в България?

Общото ми мнение че личните ми очаквания от срещата с г-н Масларски бяха далеч по-големи, поне можеше да звучи по-убедително в тълкуванията си на закона, но пък от друга страна той самият започна изложението си с извинението, че няма особен опит и стаж като оратор.

German Sacristan

Представителят на Кодак насочи изложението си изключително по посока „примери от практиката”, разкривайки ни колко е важно да познаваме клиентите си, за да знаем какво да им предложим. Колко е важно да бъдем креативни в способите и решенията си, но използвайки правилния канал за комуникация с визия и текстове, насочени към профила на целевата аудитория.

Общите ми впечатления?

Прекрасни!

Не знам дали лично за себе си научих много нова информация, но срещата с експерти от ранга на Майкъл Лийндер и Герман Сакристан винаги са ме зареждали чисто емоционално и ме вдъхновяват за новите кампании, по които работя.

Ще се радвам ако използвате секцията за коментари, за да споделите (тези, които присъстваха) как те оценяват семинара.