Запознах се с Борислав в интернет – травиялно за специалист по интернет маркетинга и комуникации. Хареса ми “страстта”, която влага в писането. Винаги съм харесвала емоционалните хора.
Освен това е много позитивен и свеж. Когато го помолих да напише статия като гост-блогър за MarkBit.net, той направи асоциация между нашумелия напоследък български хитов телевизионен сериал “Стъклен дом” и придобилия популярност Сун Дзъ и избра да направи паралел между неговите принципи за водене на война и принципите, чрез които можем да накараме хората да харесват нашата марка.

“С тези пет условия следва да се съобразява всеки военоначалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение,” се казва в книгата на небезизвестния Сун Дзъ – “Изкуството на войната”.

Въпреки заглавието на творбата и обсъжданата военна тематика, в нея се крият множество приложими техники и стратегии за бизнеса. Открих, че четейки “Изкуството на войната”, все едно чета съвременен наръчник по маркетинг и публични комуникации.

Кои са тези пет условия, за които стана въпрос в началото и как бихме могли да интегрираме “Изкуството на войната” в маркетинговия си микс?

“Изкуството на войната  е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле,” съветва още Сун Дзъ. Те са:

Моралният закон

В книгата моралният закон е представен като абстрактно явление, което кара народа, да бъде всецяло предан на своя владетел.

В превод на езика на бизнеса, въпросният владетел са хората, с които работите. Потърсете информация за Винийт Наяр – новият Питър Дракър, както го определя бизнес обществото. Той извежда изцяло ново “учение” за управлението на организацията. Поставя не клиента, а работника в центъра. Неговата теза е,че мениджърите трябва да докладват за работата си на работниците, а не обратното. Така всеки във фирмата знае какво се случва. Хората се чувстват важни и отговорни за развитието на общото. Помислете само колко мотивиращо би ви подействало, ако шефът сподели с вас какво е направил, за да постигне ръст в пазарния дял на компанията. Освен всичко друго, вашата работа има основен принос за решенията, които взема и действа инспириращо, както за него, така и за всички останали. Какво по-хубаво от едно “Радвам се, че работите за нас”.

Небето

“Небето е израз на нощта, на деня, студа и жегата, времето и сезоните”.

Става въпрос за адаптивност и адекватност на реалността. Едно качество, което ни насочва към съвремието и новите възможности за общуване. Все повече ще се усеща нуждата фирмите да бъдат “социални”. Но не просто социални, тъй като всички вече имат регистрации във по-известните платформи, но и изобретателно-социални. Клиента трябва да печели, от това, че ви познава, а това ще стане, ако сте гъвкави и следвате новостите. Защото едва ли дете на 10 години днес би се зарадвало на колело. Съвсем друго е да получи iPhone или скутерче. Затова не “отбивайте” номера, защото това само ще навреди на имиджа, вместо да помогне.

Земята

“Земята включва разстоянията – близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт”.

Затова анализирайте. За да успеете, трябва да опознаете себе си, противника и полето, на което ще водите “битката”. Така бихте могли да реагирате навреме на измененията. Да предусещате действията на останалите участници на пазара. Освен това ще имате представа как да разпределите силите си така, че да покрият повече военна площ и да завладеят по-големи територии – повече клиенти. Земята е всичко около вас – познайте я и ще бъдете подготвени.

Пълководецът

“Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността”. Неща, които важат в пълна сила, както в живота, така и в бизнеса.

Бъдете честни и почтени. Няма нищо по-привличащо от автентичния и честен бизнес, особено във времена, когато хората няма на кого да се доверят. А те търсят точно това – доверие. Искат не просто да купят, но и да се покажат, да споделят и да бъде одобрен избора им. А къде могат да споделят? Помислете. Жокер – Лице е, ама не точно. Книга, ама не точно. Що е то?

Ред и дисциплина

В книгата пише, че редът и дисциплината се изразяват в устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията, контролът върху войската и разходите. И особено внимание ще обърна върху поддържането на пътищата, което на езика на бизнеса означава непрестанно подържане на каналите за достъп до пазара, до клиента. “Поддържане” тук е ключова дума! Отново един пример от виртуалната реалност (което по своята същност е оксиморон, но не и на практика) са виртуалните мрежи, чрез които можем да достигнем до клиентите си по “най-дръзкия”, но и същевременно най-елегантния начин.

И за финал един последен цитат. “Войната обича победата и не обича продължителността.”. Затова, не правете всичко, което е модерно, само защото е модерно. Така има опасност от неглижиране на съответния похват и пагубни последствя. Вместо това правете нещата практично и ефективно. Без излишни движения. Бъдете умни и преценяйте кое е полезно и кое не за вашия бранд. Тогава се съсредоточете върху него. Така ще постигнете победа.

Автор:

Борислав Григоров е студент, първа година в УНСС. Учи Икономика и бизнес. Не обича понеделниците и липсата на социална оправност и логическа последователност у подрастващото население.  От 14-годишен се занимава с дизайн, като влечението му впоследствие прераства в неспирно любопитство и желание за реализация в рекламния бранш. Разбирайки същността на мощните рекламни и PR инструменти, Борислав решава да се впусне в изследване на маркетинговите похвати и пазарните сили, които определят потребителския избор, тъй като често пъти той е попадал в ролята на тяхна безпомощна жертва.

Впоследствие планира реализация в сферата на частния бизнес. Обожава да чете книги на психологическа тематика. Чете с интерес и икономическа литература. Любима книга – “Всякакви, но не!стандартни” на Аня Фьорстер и Петер Кройц. Отскоро вписва блог на тема всичко за успешеня бизнес и формиране на мениджърски качества и лидерски умения. Рус е. Сини очи. Обича да пожелава успех. Успех!
Блогът му е: www.borislavgrigorov.com.

Никога не съм обичала напитката Coca Cola и смея да твърдя, че изключително рядко изобщо се „престрашавам” да я опитам. Когато говорим обаче за реклама, Coca Cola са едни от най-добрите, a рекламните им кампаниите винаги успяват да ме вдъхновят и заредят с настроение и позитивни емоции.

На 8 май 2011г. една от най-големите в световен мащаб търговски марки  отпразнува своя 125-ти рожден ден, което ме провокира да проследя как се е изменяла маркетинг стратегията и рекламната комуникация на марката през годините, за да се превърне в “легендата”, която познаваме днес.

За най-нетърпеливите, това е историята на един от най-забележителните брандове в рекламния бизнес, събрана в 5 минути.

Историята на Coca-Cola започва през 1886г., когато фармацевтът Джон Пембъртън открива „тайната” рецепта на напитката. Нейното име, обаче, както и логото, станало символ на десетки поколения, са дело на фармацевтична компания Jacobs, която първа подава ръка на Пембъртън и му помага в дистрибутирането на рекламирането на новата напитка.

1886-1940 – Vintage Coke

Изначало концепцията на напитката Coca-Cola е била тя да се произвежда и продава като лекарство, в случая – сироп за кашлица. И въпреки, че скоро нейният производител ще се откаже от тази идея и ще започне да продава напитката масово, символиката на използваните в рекламата елементи се запазва. Те трябва да внушат на потребителите усещането за „младост”, „свежест” и здраве” – основният цвят е розов, не познатият ни червен, а асоциацията е подсилена от розите и зеленината, които задължително присъстват в печатните реклами.

Желанието на Пембъртън е да наложи напитката като разхладителна за топлите летни дни, както може да се съди от младите дами в ефирни летни рокли в първите реклами.

1900г. е сключен първият партньорски договор за реклама на компанията.

Договорът е с певицата   Хилда Кларк, чиито потрети започват да се появяват редом с логото на Coca Cola по плакати и други печатни материали. Розите и зеленина постепенно започват да отстъпват място на силния контраст между червено и бяло, цветовете които съвсем скоро ще станат емблематични за марката.

Вазата с рози все още присъства в крийтива, въпреки че постепенно бива измествана на заден фон.

В началото на 20-ти век се налага и релефната бутилка на Coca Cola, годината е 1915г., а бутилката е дело на Александър Самюелсън.

Сред любимите ми истории около бранда на Coca Cola е заданието, което получа Самюелсън – „да създаде дизайн на бутилка, който може да бъде идентифициран с марката дори опипван на тъмно или ако бутилката е счупена на парчета”.

Е, всички можем да му признаем, че се е справил.

1921г. е годината на Дядо Коледа

Едва през 1921г. Coca-Cola започва кампания, която цели да поддържа стабилен темп на продажбите през цялата година, независимо от сезона. За да „избяга” от лятната разхладителна напитка, компанията избира другата крайност и налага образа на Дядо Коледа, а слоганът е: „Жаждата не познава сезоните.”

Цветята биват окончателно заменени от образа на червендалестия и леко закръглен скандинавски приказен герой през 1931г.  Според неговия автор, художникът Хадън Сънблум, „Coca Cola и Дядо Коледа са родени един за друг.”

До 1964 г., Дядо Коледа е “официалният” посланик на Coca Cola.

40те и 50те години прославят американската история

Втората Световна война и следвоенният период превръщат Coca-Cola в марката на американската нация – компанията подкрепя световната кауза за борба с фашизма и разпространява поредица от плакати, за да насърчи смелостта и героизма на  американските войници.

Преди Втората Световна Война напитката е разпространявана единствено в САЩ, по време на войната компанията открива 64 мобилни производствени цеха, които я правят достъпна и в Азия, Европа, както и Северна Африка.

1950г. е паметна за компанията – Coca-Cola е първият бранд, появил се на корицата на списание Time и годината, в която стартира първата телевизионна реклама на Coca-Cola.

1960г.: “Животът е по-хубав с Coca-Cola”

През 1963 г. стартира първата крос-маркетинг кампания на Coca-Cola – освен телевизията, в  рекламната кампания са включени още радиото и печатните медии. Привлечени са познати имена и знаменитости, които да промотират бранда – по това време светлините на прожекторите поставят във фокуса Рей Чарлз и Арета Франклин.

“Вълната” на 70-те

През 1969г., Coca-Cola добавят бялата вълна под логото си и стартират нова рекламна кампания, за да представят обновената си визия на потребителите. Рекламата влиза в топ 3 на рекламите на Coca-Cola за всички времена.

През 1980г. започва дългогодишната, „страстна” връзка между Coca-Cola и спорта.  Рекламата е Mean, а платформата за нейното популяризиране – „Супер купата”, най-гледаното и обичано от американците спортно събитие.

90те години са „полярният” период на компанията

През 1993г. Coca-Cola „наемат” нов коледен герой – полярната мечка. Първата реклама, която компанията излъчва „Полярна светлина”, оглавява топ 3 класацията за нейните най-добри реклами на всички времена.

Пак през 90те се появява и камионът на Дядо Коледа.

„Отвори път на щастието”

Нови анимационни герои и символи на щастието „заливат” Coca-Cola след настъпването на 2000г. и началото на 21 век.

Дигитален свят, дигитално парти

125-тият рожден ден на компанията стана повод за поредната „щура” рекламна кампания, която се превърна в една от най-обсъжданите в интернет за последните седмици.

Coca-Cola превърна 26-етажната сграда на централата си в Атланта в огромен дигитален билборд, чрез който каза “Благодаря” на всички свои почитателки.

Дисплеят обхваща около 200 000 квадратни метра прожекционната повърхност, а двучасовото светлинно шоу показва някои от най-запомнящите се реклами на бранда и промяната на бутилката на Coca-Cola през годините. Мен ме “грабна” обаче интеграцията между рекламния дисплей и социалните мрежи. Оказва се, че всеки един от зрителите на шоуто е имал възможността да качва директно свои снимки и видео файлове и да споделя емоциите от зрелището със своите приятели. Nice, a?

Въглеродните емисии, резултат от кампанията ще бъдат компенсирани от компанията и възстановени като финансова помощ в подкрепа на проекта Georgia’s Valley Wood Carbon Sequestration.

Та питам сега аз, качествата или маркетинг стратегията и рекламата превръщат един бранд в легенда?

Advertising Agency: BETC Euro RSCG, Paris, France
Global Creative Director: R?mi Babinet
Art Director: Agn?s Cavard
Copywriter: Val?rie Chidlovsky
Directors: Legs
Music: Wordy Rappinghood, produced by DJ Mehdi and Uffie

Ако имате желанието да се забавлявате с тях, можете да се включите в най-новия проект на компанията на: http://www.letsbabydance.evian.com/.

Ако успехът на един бранд се измерва с оценката, която потребителите му дават, когато трябва да посочат първата си асоциация за него и (емоционалната) потребност да го купят отново, то замисляли ли сте си кога за последно се усмихвахте пред стелажите в супермаркета?

Когато Викъри публикува резултатите от експеримента и обявява публично, че е провел подобен тест за увещаващата сила на “скритите послания”, публичността реагира изключително остро и параноично, задавайки си въпроса за какъв друг тип убеждения биха могли да се използват “скритите послания”.

Следват редица доклади, анализи и опревержения, които продължават и до днес, чиято еднствена цел е да убедят потребителя, че споровете за наличие и използване на “скрита реклама” са неоснователни и безпочвени.

И до днес няма изрична забрана за използването на “скрити рекламни” послания в клиповете, които гледаме всеки ден.

Американската асоциация по психология обявява подсъзнателното рекламиране за “объркващо, двузначно и не така ефективно като традиционното рекламиране”.

Преди няколко месеца BMW решиха да повторят експеримента на Джеймс Викари. Вижте какво доказа техния “flash projection”.

Мит ли е “подсъзнателната реклама”? Преценете сами.

“Въображението поощрява напредъка и поставя началото на еволюцията.”
Алберт Айнщайн

Понеже започнах темата за “намирането на работа” и ролята на интернет за това, смятам, че най-удачният и най-пресният успешен пример за това е историята на французина Ален Гютон.

Случвало ли ви се някога отчаяно да се нуждаете от (нова) работа, а никой да не откликва на автобиографията ви и да не ви кани на интервю? Е, в подобна ситуация попаднал и французина Ален Гютон.

На 44 години, след седем месеца безуспешно търсене на работа, бившият маркетинг директор Ален Гютон решава да “промени  правилата на играта” и да създаде работна борса, в чиито център е той самият. Създава уеб сайта: http://www.me-recruter.com, профил в Twitter, разпространява видео-файлове, които го представят в най-добрата му светлина, поставя два големи билборда на околовръстния път в Париж и  наема зала 8 в Порт де Версай (Париж). Наетата зала е с площ от 5000 кв.м. Желанието му е да покани потенциалните си работодатели на среща.

Срещата е насрочена за 8-ми февруари, 2011г. Пристигат двама потенциални работодатели, за съжаление Ален Гютон не подписва трудов договор с нито един от тях.

И все пак – инициативата струва на Ален Гютон едва 600 евро. Действителната себестойност на кампанията надхвърля 70 000 евро – разликата е събрана от дарения. Кампанията привлича широк обществен интерес и е детайлно отразена в медиите.

Типично по френски – щуро, но оригинално, не случайно французите са едни от най-добрите професионалисти в рекламата по света. Вие какво мислите?

Цялата история на Ален Гютон може да проследите в блога му: http://www.me-recruter.com/le-blog/

Според Брайън Трейси обаче, думите са инструменти на мисълта ни и колкото повече думи знаем и използваме, толкова по-ефективно мислим и толкова по-креативни са идеите ни. Именно поради тази причина той смята, че човек или учи и подобрява квалификацията си всеки ден, или спира да се развива и постепенно „отпада” и се деквалифицира.

Това беше само едно от нещата, за които си мислех, че имам отговор, а в края на семинара му „Психология на бизнес успеха”, който се проведи на 25.февруари вече знаех, че всъщност нищо не знам.

Какво още научих?

1. 70% от решенията, които правим са грешни.

2. Всеки път, когато сме изправени пред необходимостта да вземем решение, ние променяме посоката на живота си. Може би затова понякога е толкова трудно да вземем решение.

3. В 99% от живота си, ние се опитваме да следваме “правилната” посока и въпреки това всъщност криволичим около пътя, който сме избрали да следваме. И все пак – най-важното в крайна сметка е да стигнем до желания резултат, нали, а не колко погрешни решения сме взели?

4. За да променим изхода от ситуацията, трябва да променим начина, по който подхождаме.

5. За да увеличим двойно приходите си, трябва да увеличим двойно квалификацията си.

6. Около 5 до 7 години усилена работа биха били достатъчни, за да станем експерти в областта, в която работим и желаем да се развиваме.

7. Около 50% от работният ни ден преминава в дейности, несвързани с работата – браузване в интернет, обяд, кафе, приказки с колеги и т.н., но много по-важно е до колко пълноценно използваме останалите 50% от времето си.

8. Всеки от нас избира дали да вижда чашата “наполовина пълна или наполовина празна” и въпреки това е добре да знаем, че в крайна сметка се превръщаме в това, за което мислим и по начина, по който се възприемаме.

9. Успехът не е моментно усещане, а част от едно дълго пътуване и ако имаме желание да успеем в живота си, то неминуемо трябва да сме готови да и да губим.

10. 12 000 думи са достатъчни, за да можем да твърдим, че владеем чужд език и да сме в състояние да водим “нормална” комуникация.

Според Брайън Трейси успехът се заключва до няколко прости стъпки и правила.

1. Поставяне на ясна и конкретна цел,

2. Която трябва да бъде записана на лист хартия. Така ние „кодираме” съзнанието си, преживяваме я, докато я изписваме механично с ръката си и дори я изговаряме в съзнанието си;

3. Определяне на  срок за постигането й;

4. Списък с необходимите действия, които трябва да бъдат предприети

5. … и тяхното приоритизиране.

6. Единственото, което трябва да направим след това е просто да следваме списъка си и да правим по нещо всеки ден, за да се доближим до изпълнението на целта си.

Докато Брайън Трейси говореше за хората, които попадат в Топ 10 от обществата ни и какво ни превръща в „успели” личности, осъзнах че всъщност именно първата и последната стъпка са първоизточниците на проблемите ни. Всъщност на около 70% от тях, ако вярваме на статистиките, които той ни сподели. Защото какъв е смисъла да чертаем стратегия за бизнес успеха си, ако не сме поставили ясна цел и нямаме представа какво се очаква или изисква от нас?

Разликата между успелите и неуспелите в живота хора е в това, че едните „планират живота си с дългосрочна перспектива и мислят за целите, които са си поставили и как да ги постигнат, докато другите съжаляват за нещата, които им липсват и биха могли да имат.”

По темата писаха още: Майк Рам; Тодор Христов; Web and Events.